Ако не сте чели…

„48 закона на властта”
от Робърт Грийн

Един приятел, когото много ценя, ми подари книга. И понеже много обичам да ми подаряват книги, седнах добросъвестно да я прочета. Признавам, че очаквах интересно и проникновено четиво, но попаднах на нещо от серията „Как всички да станем милионери за една нощ, като същевременно победим плешивостта и отслабнем с 15 килограма”. Книгата на Робърт Грийн ни съветва как да се доберем бързо, лесно и ефективно до върховната власт в която област си пожелаем (включително и държавната), само като следваме 48 прости правила. В едно англоезично ревю се казва, че веднага след първото си публикуване преди десетина-петнайсет години, произведението е достигнало милионен тираж, станало е настолна книга на чернокожите рапъри в Щатите и е оглавило класациите за най-взимана книга от библиотеките на федералните и щатските затвори.

Конструкцията на текста е схематична. Разделен е на 48 глави, колкото са и „законите на властта”, като всяка глава се състои от формулировка на закона в няколко изречения, примери от историята за спазване и неспазване на съответния закон и тълкувания на тези примери, в случай че някои от бъдещите властелини, които четата помагалото, не са успели да ги схванат. Примерите от историята нямат почти нищо общо със законите, които илюстрират и много приличат на изследванията на сънародника на автора Уди Алън върху предсказанията на Нострадамус: ще воюват две страни, но ще победи едната – съвсем очевидно става въпрос за Руско-японската война от 1905. Тълкуванията пък са наивни и очевидно са правени на нивото на максимално широка публика, защото книгата е замисляна като бестселър.

И точно понеже е правена за максимално широка и непретенциозна публика, авторът е разчитал тази публика да не е запозната с един друг бестселър – „Принцът” на Макиавели, откъдето Грийн щедро е преписвал и се е вдъхновявал. Ако ми се занимаваше, щях да седна с двете книги и да намеря втората изцяло в първата, затрупана с изсмукани от пръстите обобщения и неловки осъвременявания. Само че наред с всички останали драматични различия между двете произведения и авторите им, има едно, което е много важно да се подчертае. Докато „48 закона на властта” достига милионен тираж още с първото си издания, „Принцът” първоначално е бил в тираж 1 бр. Докато „48 закона…” очевидно е адресирано така, че да стане популярно в рапърските и затворническите среди, „Принцът” е адресиран до един единствен конкретен човек – Лоренцо Медичи и целта му е да представи автора си като вещ дипломат и напредничав политик, та да бъде нает за съветник във флорентинския двор, въпреки немилостта, в която е изпаднал след завръщането на Медичите, понеже е бил част от администрацията на републиката и го подозирали, че като млад симпатизирал на Джироламо Савонарола. Макиавели иска да покаже на Лоренцо, че е достатъчно вещ администратор, за да бъде онзи негов министър, който да му помогне да надделее над другите италиански принцове, да изгони испанците и французите и да обедини Италия – нещо, което успява да се случи чак 350 години по-късно с Ризорджиментото. Той дава познанията си за властта само на него, за да ги използва като могъщ владетел. Какво иска да покаже Робърт Грийн и на кого? На милионите Лоренцо Медичиевци, които ще се бръкнат за лептата си да си купят ценното ръководство, как да станат световни властелини? Ако беше само това, книгата щеше да е безобидна. За съжаление обаче, дали в стремежа си да е сензационен и касов или по някакви други причини, авторът последователно отделя властта от морала – типично мислене за новото време. Бедите започват тогава, когато понятията за добро и зло станат условни, когато доброто и злото от обективни категории се превърнат в субективни. Това е лоша книга, която учи хората да бъдат лоши. Учи ги да се мразят, мамят и унищожават, като срещу това им обещава светски просперитет.

Освен това, в трескавото бързане да се натрупат достатъчно количество страници, са допуснати десетки недомислици и противоречия. Не е тук мястото да се подлагат на изследване и описание, пък и надали си заслужава. Ще цитирам само две:

Първи пример, първо твърдение: „Ако вярвате, че измамниците са колоритни личности, които умеят да баламосват околните с гръмки фрази, изкусно изпипани лъжи и сладкодумно съчинени разкази, в повечето случаи ще останете разочаровани. Най-опитните мошеници прибягват до привидно най-банални трикове, а тяхната външност е по-скоро безцветна и скучна. Те много добре знаят, че по-особените изразни средства и екстравагантните жестове събуждат подозрения сред публиката.”

Първи пример, второ твърдение (30-ина страници по-нататък): „Обществото винаги е жадувало за нестандартни, колкото е възможно по-колоритни личности, които се извисяват над скучната сивееща посредственост. Само поради това основание вие никога не бива да се опасявате, че ще изгубите, ако си позволявате да изпъквате сред множеството благодарение на някакви ваши по-особени качества, независимо какво са те.”

Втори пример, първо твърдение: „Ако се появявате прекалено често в обществото, ще се наложи да платите скъпа цена – колкото повече ви наблюдават, колкото повече ви слушат, толкова по-обикновен ще изглеждате.”

Втори пример, второ твърдение (пак 30-на страници по-нататък): „Колкото повече контактувате с другите, толкова повече ще се радвате на тяхната благодарност и толкова повече ще бъдете улесняван при всевъзможните бъдещи ваши начинания. И, обратно – ако се изолирате, ще ставате все по-непохватен, ще зачестяват провалите и това на свой ред ще ви подтиква към още по-дълбока изолация, защото хората ще започнат да ви избягват.”

Както виждате, какво и да направите, както и да се държите, няма да сбъркате – вие сте следващият господар на света! Вие и още колкото там рапъри и затворници са изчели ръководството. Чудно ми е, в този ред на мисли, дали например Путин, който твърде добре се справя с властта, прибягва до подобни помагала. Сигурно, иначе как ще се справи сам…

И така, ако не сте чели „48 закона на властта” от Робърт Грийн, спокойно можете да я пропуснете. Нито казва нещо интересно, нито развива някакви оригинални идеи, нито пък е написана скопосано. Но пък, ако сте на вълна „Щом животът ви поднесе лимони, увеличете пениса си”, попаднали сте на точното четиво. Все съм си мислил, че е добре хората да четат, все едно какво. Сега си мисля, че не е все едно. Апропо, не събрах сили да довърша книгата, така че, ако във втората си половина тя става изключително интересна и проникновена, моля мнението ми да се отнася само до първата половина.

Tags: 48 закона на властта, робърт грийн

This entry was posted on вторник, март 20th, 2012 at 15:58 and is filed under Книги. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.