Ако не сте чели…
„Завръщането на историята и краят на мечтите”
от Робърт Кейган

„Голямата заблуда на нашата епоха беше, че либералният международен ред се основава на триумфа на идеите и на естественото разгръщане на човешкия прогрес.”

Р. Кейган

Има израз, че ако кажеш „а”, трябва да кажеш и „б”. Така и ако вече сте прочели „Сблъсъкът на цивилизациите” от Самюъл Хънтингтън, както ви бях посъветвал, сега ще ви се наложи да прочетете и „Завръщането на историята” от Робърт Кейгън. Книгата е на същата тема – преразпределяне на силите в света след края на Студената война, нови играчи, нови съюзи и нови противопоставяния. Но докато „Сблъсъкът…” излиза през 1996 и разглежда като бъдеще много неща, които за нас вече са история, то „Завръщането…” е доста по-прясно. Книгата е издадена през 2008 г. и последната й част е добавена непосредствено преди излизането й, за да включи анализ на събитията около конфликта между Русия и Грузия. Тоест „Завръщането…” е продължението на разказа за новия световен ред.

Вместо край на историята, светът е изправен пред нова сложна система на противопоставяния. Те са между великите сили. Има една „свръхсила” – Щатите – и няколко „велики” сили, които преоткриват национализма всяка по своему и търсят новото си място и новите си приоритети в света след края на 80-те. Преосмислящите се велики сили, които разглежда книгата, са Русия, Китай, Япония, Индия, Иран и, разбира се, Съединените щати, които преосмислят себе си на фона на преосмислянето на останалите. Печалният извод е, че колкото по-богата и силна става една велика сила, тя не става по-отворена към света, по-демократична и по-либерална, а напротив – амбициите и растат, реваншистките настроения се съживяват и като цяло тя става по-затворена в себе си, отколкото отворена към света и към идеята за жизнена и функционираща международна общност. За последното е нужно доброволно отказване от част от суверенитета, а набиращите мощ велики сили са склонни да направят най-малко това.

Докато идеята за противопоставянето между великите сили донякъде прилича на схващането на Хънтингтън за противопоставянето между цивилизациите, то Кейган представя и един друг, съвсем оригинален поглед върху най-новата глобална политика – противопоставянето между демокрации и автокрации. Русия и Китай са страни, които са успели да поемат по пътя на модернизацията, без да променят политическите си системи. Те се отварят икономически, но политически се затварят. Режимите в тях са убедени, че те са онзи елит на нациите, който знае най-добре кое е добро и кое е нужно за хората и че хората нямат друг избор, освен да препотвърждават тяхната правота. Също така знаят, че ако допуснат обществата им да се демократизират, то властта им ще се окаже поставена под сериозен въпрос и лидерите на автокрациите ще се окажат в затвора, ако не и по-лошо. Затова те полагат усилия не само за укрепване на властта си вътре в своите държави, но подкрепят и другите автокрации по света, като по този начин създават блок, който се противопоставя на демокрациите, които също започват да създават свой блок, за да се противопоставят на автокрациите. Демокрациите пък са на път да оставят важните решения в ръцете на некомпетентни мнозинства и в търсене на справедливо вишегласие да блокират възможността за конструктивност и оперативност. И понеже това е недопустимо, демокрациите развиват безлични бюрокрации и корпорации, които нямат нищо общо с идеята за капитализъм.

Изобщо, за пореден път се потвърждава схващането, че човек е прокълнат да търси целостта си в безкрайно раздвоения свят на противоположностите. Искаме да прегърнем всичко, да бъдем цели и завършени, но все ни се налага изборът да застанем на един от два полюса – богати или бедни, свободни или зависими, леви или десни, либерали или консерватори, автокрации или демокрации… Всичко това са страни на едно и също цяло, но ние трудно можем да се разтворим в него, както трудно можем да бъдем мъже и жени едновременно.

Ако не сте чели „Завръщането на историята и краят на мечтите” от Робърт Кейгън, прочетете я. Не е голяма – стотина странички. Но пък ще стимулира приятно мислите ви за света такъв, какъвто е напоследък, и ще ви помогне да го разберете и да определите мястото си в него.

Книгата можете да разгледате и прочетете тук.

СЪДЪРЖАНИЕ:

• Надежди и мечти
• Национализмът на великите сили се завръща
• Възходът на Русия
• Възходът на Китай
• Япония: Връщане към нормалност
• Индия и аргументът на силата
• Иран и регионалната хегемония
• Амбициозната суперсила
• Оста на демокрацията и сдружението на автократите
• Безнадеждната мечта на радикалния ислям
• Пороците и добродетелите на американската хегемония
• Към „концерт” между демокрациите
• Заключение
• Путин прави своя ход

This entry was posted on неделя, ноември 6th, 2011 at 20:16 and is filed under Книги. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.