Ако не сте чели…
„Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“
от Самюъл Хънтигтън
Тази книга задължително трябва да прочете всеки, който възнамерява да бистри международното положение и външната политика, дори само и в кварталното кафене. Тя разглежда промяната в световното съотношение на силите след края на Студената война и доколкото е писана през втората половина на 90-те години, представлява колкото описание на съществуващото тогава положение, толкова и прогноза, пророчество, на което точно сега му идва времето да се сбъдва и ние можем да видим познал ли е авторът в предвижданията си за развитието на света или не. Така например, полунашега, разбира се, той очаква Третата световна война през 2010. Видението му е правдоподобно и в същото време апокалиптично. Според него водещите цивилизации ще се изтощят една друга до такава степен от тази война, че Африка и Латинска Америка ще трябва да ги спасяват с нов план Маршал. Всичко ще тръгне, разбира се, от Китай, който ще иска да завладее Виетнам, а Щатите ще се намесят (противно на по-популярни схвашания, според които Китай и Щатите ще се сбият заради Тайван). Най-хубавото в цялото видение е как България и Гърция превземат Цариград.
Но нека не говоря така, особено пред хора, които още на са чели „Сблъсъкът на цивилизациите” и се чудят дали да го захванат или не. Рискувам да ги оставя с впечатлението, че Хънтингтън е някакъв пореден Нострадамус, който сипе пророчества за бъдещето. А той не е. Той е изключително сериозен изследовател, а книгата му е фундаментален труд в най-новата хуманитаристика, повлиял политологическата мисъл в целия свят.
За какво с две думи става въпрос в „Сблъсъкът на цивилизациите”. По време на студената война светът е бил разделен на две и лесен за разбиране. Народите и съответно държавите са разделени на такива, които залагат на Америка да стане световен хегемон, на такива, които подкрепят Русия в тази амбиция и доброволно или насилствено се намират в нейните сфери на влияние. Има, разбира се, и страни, които не са особено наясно с позицията си, поради което са арена на съревнование между САЩ и Съветския съюз за влияние върху тях. Това са страните от т.нар. Трети свят. Принципът на разделение е идеологически и се гради върху противопоставянето между марксизма с неговото учение за социалистическия и комунистическия обществен строй и западната либерална демокрация, изповядваща ценностите на индивидуализма, плурализма и свободната конкуренция, тоест на капитализма. По една или друга причина едната система се компрометира и рухва. Другата побеждава и либералните теоретици (Франсис Фукуяма) обявяват края на историята. Западната демокрация е победила и оттук нататък без никакви конфликти светът ще се развива по нейните закони, ще приеме нейните ценности и институции и нейните обществени отношения като най-развити и съвършени. Това обаче не се случва и в света се развиват нови процеси, които изследва и за които пише Хънтингтън.
След края на Студената война по целия свят настъпва криза на идентичността. Хората изпитват остра нужда от ново самоопределение и то минава колкото през въпроса „кой съм аз”, толкова и през въпроса „кой не съм”. Търсейки себе си, те се обръщат към своята история, към своите традиции, към своята култура и към своята религия. Религията е особено важна, защото на нейна основа се самоопределят цивилизациите, които са новите играчи в борбата за световно надмощие и пренареждане на силите. Светът от двуполюсен става многополюсен, мултикултурен и мултицивилизационен. Според Хънтингтън цивилизациите са: Западна, която включва Европа, Съединените щати и Канада (за Австралия не е съвсем сигурен), Православна с център Русия, Ислямска без собствен център, Синоитска с Китай и другите страни от Югоизточна Азия, Латиноареканска с едно люшкащо се Мексико на границата със Западната цивилизация в лицето на Щатите, Индия като отделна цивилизация (Пакистан попада към Ислямската) и Япония като отделна цивилизация с променлива ориентация според това коя е в момента световната водеща сила. Съвременната глобална политика е опит за описание на съотношението между силите на тези цивилизации, техните амбиции и претенции и реални възможности за постигането им.
Донякъде озадачаващо е обстоятелството, че Хънтингтън разделя християнството на две цивилизации – западна и православна. Вероятно основание му дава противопоставянето между Русия и Запада по време на Студената война и наистина доколкото САЩ са държава-ядро на западната цивилизация, то Русия също прилича на държава-ядро на нещо и Хънтингтън нарича това нещо „православна цивилизация”, защото сам вече е казал, че религията е основен маркер при самоопределянето на цивилизациите. Тази класификация е много удобна при описанието на противопоставянията в Кавказ. Удобна е дори при очертаването на противопоставянията в Югославските войни, но не може да опише например България, която е православна страна, член на НАТО и ЕС, исторически опонент на Сърбия, която пък е любимецът на Русия на Балканите, особено след като самата България доказа исторически, не може и не иска да бъде такъв. Ето защо може би Хънтингтън говори толкова малко за България, защото му е трудно да я впише в така създадената от него парадигма на цивилизациите. Подобен проблем среща и с Румъния, която е православна страна, но с романоезично население и традиционна прозападна ориентация. Да не говорим за проблемите, които среща с класифицирането на Гърция, която е люлката на православието, обаче никак не може да бъде вписана в православната цивилизация на Хънтингтън, държава-ядро на която е Русия.
Но като цяло цивилизационната картина в книгата е потресаващо правдоподобна и много от процесите в началото на ХХІ век се развиват точно така, както ги е прогнозирал Самюъл Хънтигтън.
Можете да разгледате и прочетете книгата тук.
Аудио книгата тук – http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1380831
Изисква се регистрация, но тя е бърза и безплатна :)
Книгата изглежда наистина интересна, благодарско за препоръката!
Колкото до разделянето на християнството на източно и западно – това е следствие още от разделянето на Римската империя на Източна и Западна, едно събитие с огромна цивилизационна стойност, породено от латинско-елинското противопоставяне в империята и което предопределя съдбата на (белия) свят чак до днес. А според мен, причината, поради която авторът слага Русия като център на нашия „квартал“ от света вероятно е това, че хората на запад и най-вече в САЩ знаят донякъде само за Русия. Такива като нас, Сърбия и Гърция за тях не си заслужават даже надписа на картата. И нека все пак не забравяме, че преди Третия Рим да стане Москва, известно време Търново е било световен център на Православието.
Доколкото си спомням
Доколкото си спомням, книгата е писана през 1996 г. И доста успешно описва и обяснява почти всички големи конфликти, случили се оттогава насам.
Макар че, като всеки теоретичен конструкт, и тук има някои едри обобщения, които могат да се приемат само условно. От отвъдокеанската камбанария на Хънтингтън Русия може да изглежда като център на православната цивилизация, но и аз като Прочее по-горе не съм съгласен и твърдя, че балканското православие, силно доминирано от гръцкото, е доста различно. Тук идеята за Византия и съвсем веществените остатъци от нея още са пред очите ни, а онези наши православни събратя далеч на север са принудени да градят по съвсем друг начин цивилизационните сии идеологии: от Третия Рим през панславизма до Евразийската идея. Познавам много сръбски, румънски и гръцки ревностни православни (макар аз самият да не съм такъв), за които подобни идеи са много далеч от собственото им чувство за идентичност и принадлежност.
В прогнозната си част книгата е слаба, най-вече заради желанието на автора да вижда конструкции там, където ги няма, или по-скоро да слага акцента върху неща, които не са първостепенни. Православен свят може да звучи много гот, обаче в реалността религията не обединява особено православните държави, или по-точно казано – общата религия не означава обща политика. Нито тук, нито другаде.
Нито пък мюсюлманският свят има някакви перспективи да се обедини, пък било то и от обща омраза срещу Запада. Да, религията на тези страни е подобна, но има един момент – човек е способен да мрази най-силно съседа си, ако ще и да е близък и да разбира мотивите му (а често именно това е в основата на омразата), отколкото да мрази някакви отвлечени и далечни от него идеи. В мюсюлманския свят има линии на разделение, които не могат да бъдат прескочени, както и политически структури, които пречат за това обединение. И ако утре, или след някоя и друга година „Западът“ бъде ангажиран с други процеси, или Арабския свят увеличи силата си, тези различия вероятно ще имат още по-голямо значение.
Дори и сегашната криза в арабския свят показва същото. Там предстои политическа еволюция и когато или ако един ден тя приключи, тогава може да си говорим отново по темата за „мюсюлманската цивилизация“ и новите реалности. Но това надали ще е процес, който ще приключи за 10-20 години, по-вероятно е да продължи повече от половин век. Дори и в нашия забързан и променлив свят.
Във всеки случай, погледнато от историческа гледна точка, най-големите конфликти не са били толкова между различните цивилизации (не че не е имало такива, особено в по-далечното минало, когато все още не е имало агломерации от държави, принадлежаши към един и същи цивилизационен стадий), колкото вътре в групата държави, принадлежащи към една и съща цивилизация (по Хънтингтън). Тоест, най-големите и унищожителни конфликти през последните десетина века, примерно в Европа, са между самите европейски държави. Или в Азия – най-големите конфликти са или вътрешни, или между няколкото държави, които формално принадлежат към една и съща група, т.е. Китай, Япония и Корея. Даже и навлизането в търговското им и политическо пространство от страна на европейците (през 16ти век), не променя реалностите и конфликтите в Азия особено.
Както и да е, ако човек не е особено запознат с политическите философи и опитите за прогнози за бъдещата история, книгата е добре да се прочете. Но в никакъв случай не бива да се ограничава човек само с нея :)
[…] четиво, което бързо става изключително популярно – книгата на Самюъл Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизациите и […]