Тотален отказ от модернизъм

Излезе от печат новата книга на Иван Стамболов „Додекамерон“. И този път авторът не желае да търси творческо новаторство, а залага на една от най-класическите литературни форми – цикълът от новели. Той обича да казва: „Ако се изкуша да преоткривам колелото, да му давам нов прочит и да изразявам себе си като търся нови форми в него, то най-вероятно ще създам едно квадратно колело. А квадратното колело не е нито полезно, нито приятно“.

Убеден, че една книга трябва да бъде преди всичко приятна за четене, Стамболов създава дванайсет новели по действителни случки. Но това не са просто случки, а легендарни случки, от онези истории, които се разказват от уста на уста в градските компании в продължение на десетилетия. Книгата е изпълнена с много интелектуален хумор, въпреки нецензурните думи, които често се появяват в текста. Не само по своята композиция, но и по ренесансовата си виталност органично се родее с „Декамерон“ на Бокачо. Обаче по естетика на смешното се нарежда по-скоро в лигата на Удхаус.

„Додекамерон“ не е само много смешна книга. Тя е книга за съдбата на една особена категория градски хора – интелигентни, може би малко цинични, може би малко мързеливи, но винаги с горяща творческа искра в душата и винаги влюбени до смърт в свободата на духа. Те са консервативни. Приемат домашното възпитание за даденост, а на екстравагантните пориви на новото време гледат с озадачено повдигнати вежди. Мразят моралния релативизъм и са убедени, че доброто и красотата съществуват обективно и независимо от уговорките между хората и „уникалните“ им гледни точки.

В повърхностния си план „Додекамерон“ е брилянтно композиран цикъл от свежи и смешни новели. На втори план обаче книгата е по-скоро роман за Осмия ден, който е първия ден след сътворението на този свят и е денят на влизането в един друг – неувреден от порока свят. Героите сякаш умират доброволно в духовен план, за да отхвърлят смъртта и да се родят отново за изпълнение на истинското си предназначение. Но какво е то и как изглежда светът след Осмия ден – това не ни е дадено да познаваме чрез разума и сетивата си, а само чрез символи. Затова са толкова много и символите в „Додекамерон“, но те не натежават с умозрителност и отвлеченост, а само правят образите по-плътни и разказът – по-интересен.

Иван Стамболов е известен като един от най-ярките български блогъри и като авторитетен политически публицист и коментатор с изразени консервативни позиции. Пише за много централни медии, а под никнейма си Sulla поддържа блоговете „Ъплоуднати постинги за делитване“, „Ако не сте чели“ и „Алкохол“. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ и „Сула в огледалния свят (Дзен и изкуството…)“. „Додекамерон“ е третата му книга и в нея няма да намерите нито буква за политика.

„Труд“

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 5 other followers: