Приютеното битие

Ако не сте чели…

„Европа, паметта, църквата“

от Калин Янакиев

Има книги, които сякаш подреждат собствените ни мисли. Четем ги и час по час подскачаме с грейнали лица, за да си кажем: „Ами, да! Разбира се!“. В тези книги намираме и полуизказаните си предчувствия, засвидетелствани от някой друг, който също ги е предчувствал, почувствал, осмислил и облякъл в слово. Тези книги със сигурност не прибираме в библиотеката, след като сме ги прочели, а ги оставяме легнали на малката масичка там, върху другите книги, към които ще се връщаме отново.

Книгата на Калин Янакиев „Европа, паметта, църквата“ е сборник от статии и есета, писани от него през последните години. Той ги нарича „историко-философски замисляния“ и „църковни „медитации“ („слова“)“ и ги подрежда като дневник не толкова на събитията, колкото на духовните си преживявания. Структурирани са в две части, тематично подсказани още в заглавието на книгата – нека си позволя да ги нарека „политическо-цивилизационна“ и „духовно-църковна“. В първата показва съвременния свят с неговата геополитика, противостояния и напрежения. Гледната му точка е достатъчно високо и достатъчно далеч от събитията, за да може да ги види в тяхната историческа, философска и културна обусловеност. В тяхната, ако не завършеност и цялост, то поне в логическата им непрекъсваемост и продължителност. От тази гледна точка става кристално видимо как всички големи теми на днешния ден, всички нови колизии на модерния свят са части от непрекъснати процеси започнали назад, назад по тази странна пътека, която наричаме „време“. Историческите митове на политическите пропаганди падат и остават на показ истинските причини и истинският смисъл на всичко, което се случва. Виждаме как протестантският свят е закономерен отглас от идейния и политическия сблъсък между Рим и Константинопол, оформил облика на съвременна Европа. Как църквата ражда една цивилизация, която няма общо с нищо досега и която е „единственото ново нещо под слънцето“, както казва Св. Йоан Дамаскин за Христос, репликирайки Еклесиаста. Как тази цивилизация общува с останалия свят и как внася нов смисъл в него. Виждаме накрая и как Русия не успява да преодолее обсесията си по мечтата да бъде Трети Рим и как далечната трагедия на Константинопол (1453), дала тласък на тази мания, продължава да слага отпечатъка си и върху нашите дни.

Във втората част Калин Янакиев говори за съборността – онова чудно и парадоксално състояние на човека, при което той е близък до слятост с другите човеци, но не губи индивидуалната си автономност и духовна обособеност. Той не е безлична мравка в мравуняк, нито лесно заменим „член на колектива“. Той не е част от общност, а самата общност в пълната си цялост, присъстваща във всяка отделна личност, така както светът присъства целият, отразен от една единствена капка в океана. Тялото на тази съборност е Църквата. Църквата, която дава нова гледна точка – не „по хоризонтала“, а „по вертикала“ и разчупва антагонистичното биполярно мислене, в което винаги има млади и стари, богати и бедни, умни и глупави, бели и черни, леви и десни и т.н. Виждаме Църквата в нейния единствен истински образ. Тя е тялото Христово, венецът на Домостроителството (Божието действие на този свят за спасението на човека). Тя е жив отглас от чудото на Боговъплъщението и чрез пряко предание пази даровете на Светия Дух, които е получила на Петдесетница. Макар и в този свят, църквата не е от него, което я прави противоречива, понякога парадоксална и не винаги лесна за разбиране, както не е лесен за разбиране и тесерактът (четириизмерният куб) в триизмерното пространство. Църквата не е сграда, в която се щурат неуки бабички. Църквата е жив организъм и всеки, който е приел Тайнството на Кръщението, е неин член – важен или не (макар че кой мери важността?), здрав или болен, развит или атрофирал. Накрая Църквата не е индивидуално, вътрешно интимно изживяване, което всеки наглася според собствените си виждания. Тя е обективна. Определен ритуал и предание, което тя има задачата да запази непроменено през хилядолетията до свършека на времето. Освен Тяло Христово, Църквата е проекция на Царството Божие в този свят – не прост символ (доколкото символите могат да бъдат прости), а действително присъствие. Нейната главна задача е да извършва Тайнството на Евхаристията (Причастието) и всяка неделя да почита Възкресението на Бога Слово. Чрез пътя към спасението и битието отвъд времето Църквата осмисля живота на човека в този свят, който иначе няма кой знае какъв смисъл.

Във втората част на книгата са събрани и размислите на автора ѝ върху текстове от Светото Писание. Калин Янакиев е от хората, които прекарват всичко през интелекта си. За него не е достатъчно нещо да бъде почувствано – то трябва да бъде и осмислено. Тук умът придава форма на могъщия порив на сърцето. Калин Янакиев прави опит да опише неописуемото и хубавото в цялата работа е, че този опит се оказва успешен. Така пред нас оживяват с дълбокия си философски и нравствен смисъл познати евангелски текстове, по чиято повърхност иначе сме свикнали да се плъзгаме без особено съпротивление и покрай които пробягваме с ритъма на четенето, без да поспрем за размисъл. Тук са жените мироносици, понесли пламъка на надеждата през мрака на абсолютната и окончателна безнадеждност. Тук е иконата на Богородица, свила цялата си същност в една точка, но тази точка е вселената. Тук е Гсподният страх, който като дъх обръща душата. Тук е Христос, който обядва с човека, ходи му на гости, отричайки неговата бедност (противно на „социалното християнство“), защото бедността е обезчовечаване и духовна пустота, Христос, който умива нозете на човека, защото го уважава, и отказва да слезе от кръста, защото го обича с непонятната и съвършена любов, която прощава даже Богоубийството.

Ако не сте чели „Европа, паметта, църквата“, направете го. Книгата ще ви прибере във вашата екзистенциална сърцевина, във вашия „Ют“ (есето „Битие и уют“), откъдето ще огледате още веднъж света със спокоен и разумен поглед. Сърцето ви ще се отвори за нови чувства и ако в този момент се запитате за смисъла на съществуването, сигурно ще си отговорите: „Да!“


Коментирай

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 5 other followers: