Ако не сте чели…
„За ползата от алкохолизма”
от Михаил Булгаков
Признавам, че посегнах към тази книга с очакване да открия остроумно пиянско четиво, но вместо това намерих саркастична хроника на възшествието на простотията и селянията в болшевишка Русия. Разказите са замислени като сатирични и често наистина са смешни. Има обаче и беззъби хуморески, писани очевидно за хонорар. Има чисти вестникарски фейлетони, както и пародии на други жанрове като пиеси, писма и новели, които обаче очевидно са откъснати от контекста, в който са действали като пародии, и сега предизвикват само крива кисела усмивка. Ето как дори и Булгаков може да разочарова читателите. Всъщност, не съм сигурен дали истинският виновник за разочарованието е самият Михаил Афанасиевич или българското издание на книгата. Казвам „българско издание” донякъде със свито сърце, защото руско издание на тази книга не открих дори и в „Булгаковската енциклопедия”, а на контратитула не е цитирано такова. Книгата няма никакви паратекстове – нито предговор, нито издателска бележка, нито послеслов, нито някакво друго обяснение за автора, за историята на текстовете и изобщо неща от този род, каквито аз много обичам да намирам в книгите. И затова си мисля, че вината да пропуснем да се възхитим за пореден път на големия майстор е на превода, съставителството и изданието.
Всъщност, доколкото разбирам, това са разкази и фейлетони, писани през 1924 г. за железничарския вестник „Гудок” (гудок е нещо като гъдулка), където Булгаков е сътрудничил и където по това време са сътрудничили, впрочем, и Иля Илф и Евгени Петров, както и други добри руски литератори. Годините са на НЕП-а, режимът все още не е много затегнат, има някакво подобие на икономическо оживление и това ще продължи до 1925, когато Ленин ще умре, а Сталин ще въведе първия петгодишен план. Това е обстановката, в която всички тези хора са сътрудничели на железничарския вестник и са правили това, за да се издържат. Предполагам, че текстовете на Булгаков, които ни се предлагат от издателство „Фама”, са халтури, а за халтури вече наистина са много добри. Впрочем в същата година, когато издава тези разказчета, Булгаков пише и „Бялата гвардия”, което очевидно е истинският литературен проект на този етап от кариерата му. Другото е за хонорар.
Ето тези няколко изречения, ако си беше дал труда някой да напише като предговор или пък даже на гърба на книгата, щеше да ни помогне да харесаме четивото повече. А то наистина не е лошо. Ако тези текстове се създаваха сега, в ерата на Интернет, спокойно биха могли да се появят и като блог – кратки, актуални и остроумни, обединени в широката тематична рамка на железниците, гарите и хората, които ги населяват. Булгаков е невероятен разказвач, тънък психолог и майстор на диалозите. Ако не сте чели „За ползата от алкохолизма”, прочетете я, но не забравяйте, че пред вас са текстове, писани за вестник и публикувани във вестник. Не търсете голяма литература, въпреки че издателите ви обещават такава, на търсете философия, прозрения или оценка на епохата. Търсете талантлив човек, който пише за пари и тогава ще откриете и тънката ирония, с която се подиграва на самия себе си и на вестникарските си изяви.
____________________________________________________________________
P.S. В реда на мислите за паратекстуалната оскъдица, на която сме обречени, любопитно е да се сравнят анотациите на двете книги:
„Динамит!!!“ :)))))))
„Гудок“означава свирка, сирена /на параход, например/.
Поздрави, Майя
Безспорно, но също и това. Макар че очевидно заглавието на железничарския вестник е било „Локомотивна свирка“, на мен ми е по-смешно да си представям, че е „Гъдулка“ :)))
Четенето на оригиналите със сигурност ще е по-приятно… :))
http://lib.ru/BULGAKOW/feliet4.txt