Гогол о Пушкин

Ако не сте чели…
Даниил Хармс


С огромно изумление научих, че има хора, които не са чели Даниил Хармс. Удивлението ми беше още по-голямо, когато разбрах, че интелигентен и начетен човек (при това желан столичен ерген) като моя близък приятел Прошко Прошков даже не го беше чувал. Единственото, което може да го извини (Прошко, а не Хармс), всъщност са две неща – това, че е IT-инженер, и това, че не е руско-, а германско-езичен. Както и да е. Когато установих тази литературна диспропорция, хвърлих се да му намеря „Случаи” и след кратки преговори с антикварите на „Славейков”, успях. Но не това е важно. Важното е, че цялата тази история навежда на подозренията, че може би все пак има хора, които не са чели текстовете на Даниил Хармс, колкото и еретично да звучи това.

Ако за миг си представим, че руският нонсенс има куфари, то английският може само да носи тези на Хармс. Неговите текстове не са нито смешни, нито тъжни, нито умни, нито правилни. Да не говорим, че и поучителни изобщо не са. Четенето на Хармс е като дишането – нищо особено, но жизнено важно.

Изобщо, ако не сте чели Даниил Хармс, задължително го прочетете. Веднага! Ето и един случайно (вярвате ли?) избран текст. Всъщност, пиеса:

ТЮК!

Лято. Писалище. Вдясно от него е вратата. На стената виси картина. На картината е нарисуван кон, който държи със зъби циганин. Олга Петровна цепи дърва. При всеки удар пенснето на носа й пада.

Евдоким Осипович седи в креслото и пуши.

Олга Петровна замахва с брадвата и удря кютука, но той хич не ще да се разцепва.

Евдоким Осипович: Тюк!

Олга Петровна си туря и пенснето и отново удря кютука.

Евдоким Осипович: Тюк!

Олга Петровна си туря пенснето и удря кютука.

Евдоким Осипович: Тюк!

Олга Петровна си туря пенснето и удря кютука.

Евдоким Осипович: Тюк!

Олга Петровна (туря си пенснето): Евдоким Осипович! Моля ви да не казвате повече „Тюк“.

Евдоким Осипович: Добре де, добре.

Олга Петровна стоварва брадвата връз кютука.

Евдоким Осипович: Тюк!

Олга Петровна (намества си пенснето): Евдоким Осипович! Обещахте ми да не произнасяте повече думата „тюк“!

Евдоким Осипович: Добре де, добре, Олга Петровна! Няма вече.

Олга Петровна замахва с брадвата.

Евдоким Осипович: Тюк!

Олга Петровна (туря си пенснето): Ама това е безобразие! Уж сте възрастен човек, а не разбирате от човешка молба!

Евдоким Осипович: Олга Петровна! Работете си спокойно. Повече няма да ви преча.

Олга Петровна: Моля ви, много ви моля, оставете ме да разцепя поне едно дърво!

Евдоким Осипович: Ама, разбира се, цепете си, цепете.

Олга Петровна удря с брадвата по кютука.

Евдоким Осипович: Тюк!

Олга Петровна изпуска брадвата, отваря уста, но от нея не излиза и звук. Евдоким Осипович става от креслото, оглежда Олга Петровна от главата до петите и си тръгва, без да бърза. Олга Петровна стои като вкопана, със зяпнала уста, вторачена в гърба на Евдоким Осипович.

Завесата бавно пада.

Край

„Случаи” можете да разгледате и прочетете тук.

Tags: ,

1 Коментар към “Гогол о Пушкин”

  1. Иво Ников каза:

    Като студент имах малшанса да изучавам съветска литература – „Цемент“, „ГЭС“, Поднятая целина“ и пр. тухли, от които ти иде да си прегризеш сам гърлото. Но пък за късмет това се случи по времето на „перестройката“, когато нашата асистентка реши, че е много по-здравословно да ни запознае с „безделника“ Бродски, „неправилния“ Булгаков и „зекът“ Шаламов. Оттогава датира и дружбата ми с Хармс, който се беше изхитрил да бъде абсурдист, живеейки в абсурдна държава. Първият, който се престраши у нас да го издаде, беше Петриков – мисля през 90 или 91-а (заглавието на книгата е „Съкращения“: http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=18704). И понеже това беше времето на Андрей Луканов, с приятелите често си цитирахме една от неговите хрумки, която започваше с оптимистичното: “ Алексей Алексеевич подмял под себя Андрея Карловича и, набив ему морду, отпустил его.“

Отговор към Иво Ников

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 5 other followers: