Имам приятел, който продава електронни четци. По-точно, собственик е на онлайн-магазин за търговия с такива устройства. Скоро се срещнахме и понеже стана дума за електронни книги, той каза, че ще ми даде едно от устройствата, които предлага, за да го пробвам и да си кажа мнението. Не знам защо моето мнение е важно за него. На негово място бих се интересувал от мнението на такъв като мен за текстовете, а не за устройствата, с които те се четат в електронен вид. Но той е странен човек, а странностите на хората трябва да се приемат с търпение и разбиране. Казвам това, за да ви предупредя още отсега, че написаното по-нататък няма никаква експертна стойност.
Моят четец е Prestigio, а четецът, който ми даде Валери, е Kindle. С прискърбие трябва да отбележа, че единственото предимство на моя е, че изглежда по-добре – дизайнът му е по-красив, по-малък е, калъфът му е гъзарски и има разни хромирани елементи, които му придават лъжовно луксозен вид. Всички останали предимства са на страната на Kindle. С изключение на необяснимото отсъствие на външна флаш-памет. Всъщност не е толкова необяснимо, но да не навлизаме в коварните лабиринти на маркетинговото мислене.
Лично за мен най-важните предимства на Kindle 3 пред моя четец (а и пред един друг четец, върху който имам наблюдения – iriver) са опциите за отбелязване на части от текста и лесната работа с тях по-късно. Също и връзката с Интернет. За разлика от другите марки четци, Kindle е по-скоро терминал на Amazon, отколкото автономно устройство. Моят Kindle има не само Wi-Fi, но и 3G, което на всичкото отгоре е и безплатно в доста страни по света, включително и в България. Е, този Kindle, който има 3G е със стотина лева по-скъп от другия, така че е твърде вероятно, купувайки си го, да си предплащаш безплатното 3G, но размислите за това са само още един вход към вече споменатия лабиринт. Нека се съсредоточим върху задоволството, че веднъж направили покупката, единственият проблем пред това да стоиш непрекъснато онлайн, е грижата за батерията.
Не можеш да имаш Kindle, без да имаш собствен акаунт в Amazon. Но пък като си създадеш такъв, ползваш техните сървъри толкова, колкото и собственото си устройство. Там имаш своя собствена информация, копия на електронните си книги, включително и на бележките върху текстовете, които четеш. Тази информация е достъпна и от други съвместими устройства – ваши или на ваши приятели, които решите да оторизирате. Да не говорим за огромното количество книги, които са на разположение в магазина на Amazon. Разбира се, условието да ги ползваш, е да четеш добре на английски. Но дори и да не четете добре на английски, можете да се утешите с мисълта, че и много родени англоезични не четат добре на този език. Условие да четеш книгите от Amazon, разбира се, е и да си ги купиш. Можеш да се абонираш и за периодични издания, пак англоезични. Цените не са ниски – средно десетина долара за книга, но като си помислиш, че тази книга сигурно струва 3-4 пъти повече в книжарницата… Но пък не е задължително да сваляш книги само от Amazon. Има и много други места за сваляне, включително и съвсем безплатни.
Тук обаче се натъкваме не една друга особеност на Kindle в сравнение с останалите електронни четци. Kindle чете само два файлови формата – MOBI и PDF, като вторият не дава добри визуални резултати, както и при всички останали четци. Това е така, защото, както казах, устройствата Kindle са замислени да бъдат терминали на Amazon и на притежателите да не им трябва нищо друго, освен огромните ресурси на Amazon. Възмутителна политика на закрепостяване от гледна точка на нас, волните читатели на бутикови езици. За щастие тази ограниченост е лесно преодолима. Има един свободен софтуер, наречен Calibre. Изтеглете го и ще можете да обръщате цели директории с техните поддиректории от един файлов формат в друг. Ако по една или друга причина не желаете да извършите това просто действие, има едно още по-просто. Заедно с акаунта си вие имате и лична електронна поща на Amazon. Всеки файл, който изпратите на нея бива автоматично конвертиран във формат MOBI и изпратен на вашето устройство за секунди. Например, изпращате докторската си дисертация във формат .doc на електронната си поща и след минути я имате на четеца, все едно е била вградена там от производителя. Като администратор на тази поща можете да оторизирате и други хора да ви изпращат файлове за конвертиране, само като включите адресите им в разрешителния списък.
Освен всичко останало, Kindle разполага и с браузър, на който можете да заредите разни сайтове и да ги разглеждате в сравнително човешки условия, вярно, много лоши от тези, които предлагат таблетите и лаптопите, но пък затова си купуваме четци – заради електронната харитя. За другото си имаме таблети и лаптопи.
За да приключа темата с Интернет и файловите формати на Kindle, ще добавя само, че ако не ви се конвертира по нито един от двата описани по-горе начини, „Моята библиотека”, известна като „Читанката”, съществува и във вариант, в който всички книги са във формат MOBI. Дори в този вариант на Читанката има някои заглавия, които иначе ги няма. Така че сваляйте безплатно на воля. И не проклинайте своя Kindle затова, че поддържа и чете само формат MOBI.
Другото, от което съм възхитен, е работата с текста. Книгите имат интерактивно съдържание. Бележките към текста също са интерактивни и ако ги кликнеш, те отвеждат под чертата. После връщането става много лесно с BACK. Изобщо тази функция е направена много удобна за навигация (само клавишите са малко ситни за пръсти като моите, но предпочитам да приема себе си за изрод, отколкото да обвиня производителя в дизайнерска некадърност). Можеш, разбира се, да търсиш и по текст. Това е много удобно за хора като мен, които понякога не само се наслаждават, но и работят с текста и им се налага да ходят напред-назад из него. Но най-хубавото в това отношение безспорно е възможността да правиш собствени отметки в текста. Има три възможности за това. Най-простият е ALT+B, което добавя отметка, без никакви други отбелязвания по текста. Другият начин е да маркираш с курсора част от текста и да го подчертаеш. Третият начин е да напишеш собствена бележка към определена част от текста. И трите действия се въвеждат автоматично в отделен файл, който лесно можеш да прегледаш впоследствие. Влюбен съм в тази опция! Дори вече я използвах върху един текст от Ноам Чомски, за което във Facebook ме обвиниха че чета леви автори-либерали, при положение, че аз самият минавам за консерватор.
Kindle има и вграден речник. По подразбиране това е Оксфордският речник на английския език – един от най-добрите тълковни речници, на които съм попадал и особено ценен, когато четеш текстове на английски. На всичкото отгоре е и контекстен (не знам дали това е правилният термин), тоест, като сложиш курсора пред думата, в прозорец излиза нейното определение. Ако натиснеш ENTER, отиваш към цялата статия в речника и можеш да продължиш навигацията в него. Добрият стар BACK те връща обратно.
Друга трогателна функция, която вече не е необходимост, а граничи с лукса, е синтезатор на глас, който може да чете текста. Разбира се, получава се само на английски и произношението е като на R2D2 от „Звездни войни”. Но ако искаш да слушаш книги, вместо да ги четеш, Amazon предлага цял отделен раздел с аудиокниги, които предполагам, че вече ги четат актьори.
Това, което не можах да разбера, е как да видя файловата структура в устройството. Моята Prestigio си има файл мениджър, а тук интрфейсът е някакъв по-демократичен (да не кажем, пази Боже – либерален). Освен това бих искал да намеря някъде списък с всички клавишни комбинации, защото подозирам, че са много повече от споменатите в наръчника на потребителя, който е в книгата. Разбира се, на английски (в последствие научих, че го има и на български и че клавишните комбинации, за съжаление, са не повече от описаните в него).
Не ми харесва, че в процеса на четенето не виждам на коя страница съм и колко страници остават до края на книгата – тази информация моята Prestigio я предоставя. Вместо това има някакви проценти, които не виждам какво толкова ме ползват, освен ако не си направя труда да засека колко страници отговарят на един процент и да ги умножа по 100, за да получа приблизителния брой на всички страници, които от своя страна са условни и зависят от избраната големина на шрифта. Абе… все едно. Успокоявам се, като си повтарям, че съм твърде нов в интерфейса на Kindle и сигурно, ако натрупам практика, ще променя мнението си. Харесва ми, че има скрийнсейвър. Може би е по-добре да кажа, че не ми харесва задето моят четец няма, ами след някакво време, ако не го пипаш, се гаси целият и после трябва да го стартираш отново. Не че съм проверил в настройките дали не може да се зададе друго.
Това е. Ако ми дадат да тествам друго устройство, ще ви разкажа и за него. Иначе, ако още не сте го направили, идвайте бързо в клуба на читателите на електронни книги. Изумителни са и аз съм влюбен в модерността, която внасят в едно толкова консервативно и уютно занимание каквото е четенето. В електронния си четец можеш навсякъде да носиш със себе си библиотека като на средно читалище, а когато четеш „Война и мир” в леглото, не рискуваш да те пребие, ако заспиш и падне върху теб.
Tags: kindle, електронни книги, електронни четци
Откак имам четец (Nook Touch) установих, че чета сериозно повече от преди. Това устройство, особено след като го опаковах в хубава кожа, започна да придобива чертите на фетиш за мен.
Нали? Чак е плашещо…
По-напред съм с фетишите… освен покупката на хубави кожени калъфчета, вчера ших на Nook-а и черно кожено зимно якенце с подплата :))
Измръзват ми в чантата зимно време четците, това сигурно е най-големия им кусур.
Може би чантата ти е зле изолирана. И неотоплена.
Е да, определено не съм й монтирала климатик :)
Мърла такава :Р
И аз съм с Kindle и откак го получих, сме неразделни. Впрочем, над 90% от книгите на български и руски, които намирам безплатно из нета, ги свалям в .txt формат и киндълчето си ги чете прекрасно. Много ме кефи, че си има собствен мейл адрес и където и да хвана книжка за качване, директно я мятам на мейла му и при следващото включване той си я зарежда без бой.
Колкото до номерацията на страниците, за някои от книгите, които човек може да купи от Амазон, вече я има тази опция – показва номера на страницата в печатното издание. Доколкото знам, засега тази опция е възможна за книгите от топ 100 на амазон и задействането й става от менюто, естествено, ако е качена последната версия 3.3
А за Картаген нещо???
Какво конкретно те интересува?
Съгласна с предимствата на Kindle. Но защо така с форматите. Kindle-чето чете повече от прекрасно всеки текст в .txt. Идеален формат за книги. А всеки .doc документ без никакъв зор се запазва във формат .txt.
.txt е и моят предпочитан формат, защото лесно се работи с него и в компютъра. Но, за съжаление, е твърде несъвършен, когато текстът съдържа таблици и илюстрации.
Сериозно обмислям покупка! Дай ми, моля те, идеи за цени и възможности. приятен ден!
Моята, например, я взех преди година за около 300 лв. Иначе изобщо не съм специалист и, както казах, не знам защо ми беше поискано мнението :) Но в линковете отстрани съм дал няколко сайта които предлагат четци. Пък да се надяваме, че някой от читателите е по-вещ от мен и ще бъде по-полезен с консултация.
Kindle 3 +3G е предпочитано за мен. Сравнително по-евтиното Kindle 4, също е добър вариант, с ограниченията за модела. Ако предпочиташ управление с тъч, – тогава NOOK CPO.
Само имай наум, че обложката е почти задължителен аксесоар, както и застраховката.
Няма ли вариант с 3G и тъчскрийн? Аз чета много електронни книги, но все още на лаптопа. Време е да си купя устройство и се оглеждам.
Моят съвет като тъп потребител (аз съм тъпият, не ти) е да си купиш от някой електронен магазин за четци. Моят Prestigio си го взех от някакъв мол (Техномаркет или нещо подобно). Преди няколко седмици му счупих USB-то и познай дали някой ми предложи сервиз. Поправи ми го един приятел с магазин за GSM-и. Така че, като си купиш устройство от някой специализиран онлайн-магазин, ще знаеш, че имаш компетентен сервиз, ако си напълниш устройството с пясък на плажа или пък ако му счупиш дисплея, който всъщност е скъпото в цялата работа :)
Има еди Pocketbook 603, но за да работи 3G, трябва да се купи SIM карта, докато на Киндъл е вградена, и връзката е безплатна за потребителя.
ми забрайл сте да споменете увелчаването на текста я, г-н Сула.
и бързам да си отговоря първи, че туй ще да е свързано със страниците и процентите и прочее измервателни способи.
Този текст ли имате предвид:
Престиджото, което има Сула, наистина показва реалните страници на печатната книга, което е удобно, защото така човек се ориентира какво има за четене. Ако шрифтът е по-голям, просто прелистваш няколко пъти електронната книга, докато си на една една страница от хартиената. Но според мен и двата начина са удобни, зависи как свикнеш.
Ще добавя още няколко детайла към иначе доста обстойния материал на Sulla. Едно от безспорните предимства на четците е екранът, който е без излъчване (благодарение на технологията e-ink), и така не се изморяват очите при продължително четене, както е при монитори например. Другият бонус е дългото издържане с едно зареждане. Тъй като четецът харчи енергия само при прелистване, можете с едно зареждане да четете нон стоп в продължение на дни. Амазон от своя страна ъпдейтваха сфтуера си и той може да показва вече реалните страници (повече тук).
Тази актуализация е от февруари месец, което за IT технологиите е от началото на сътворението. Освен това страниците се показват само за свалени от Амазон книги. Както Sulla е казал, има софтуер който донякъде тушира детските болести на устройството.
На моя киндъл пък не мога да добавям бележки в кирилски текст.
Доколкото разбрах (и то във връзка с номерата на страниците), имало нов софтуер за Kindle. Може би той поддържа и бележки в кирилски текстове.
Недостатък #1 – клавиатура. Истината е тъчскрийн.
До Mi6o-Pi6o:
Аз пък като чуя тъчскрийн и веднага се сещам за отпечатъци. :((
А как стои въпроса с четенето на файловете на кирилица ? моето Сони не щеше да чете кирилица докато не му сложих един руски фърмуер който обаче се забива отвреме навреме
Чете ги прекрасно. За разлика от Сони. Качването на русификатор на Сонито е хак, след който гаранцията пада.