Ако не сте чели…
„Титаник – звездният кораб“
от Дъглас Адамс
Ако не сте го чели, можете да оставите нещата така, както са – тоест да не го четете. Половинчата идея, която Дъглас Адамс не е намерил време и желание да развие лично, защото е бил твърде зает със създаването на интерактивна компютърна игра. Затова дава идеята на Тери Джоунс от Монти пайтън да я развие вместо него. Романът е опит за връщане към ведрия дух на Стопаджията след няколкото литературни опита на Адамс, доказали, че не може да измисли нищо по-хубаво от него. Явно когато е писал радио-драматизациите за BBC (имам приятел, който още ги пази на касети, записани по време на първите излъчвания) Господ му е диктувал, но той не е разбрал, защото е атеист и последовател на Ричард Докинс. Но темата за вредното влияние на Докинс върху Адамс е голяма и съвсем отделна.
Корумпирана и грандоманска галактическа цивилизация построява огромен звезден кораб Титаник, но за да прикрият кражбите по време на изключително скъпото строителство, а и да откраднат застраховката, лошите решават да го взривят веднага след излитането му. Неочаквано, чрез не много интересни и находчиви повествователни обрати, корабът се оказва за кратко на Земята, където на него се качват четирима земляни. Заедно със случайно попаднал на борда журналист от планетата на кораба, те успяват да го спасят.
Понеже сюжетът не е нищо особено, авторите се опитват да го раздвижат с обрати в характерите на героите, както пише в книгите по литературна теория, че е добре да се прави в романите по принцип. Но развитието на образите стига само до там, че партньорите в двойките се разменят.
Като цяло книжката не е лоша. Има един два лафа, които ще ви накарат да се усмихнете кисело с ъгълчето на устата. Чете се леко, но накрая оставя неприятното усещане за изгубено време. Обаче, ако искате да я прочетете от уважение към паметта на Стопаджията, направете го – няма да повърнете.
Книгата можете да разгледате и прочетете тук.
Също , като да си купуваш новите албуми на големите стари рок-групи. Само от уважение. Не повръщаш , но се връщаш към старите им, истински работи. Благодаря.
А по съвсем отделната и голяма тема за вредното влияние на Докинс върху Адамс ми се ще да попрочета нещо.
Опасявам се, че по тази тема засега могат да бъдат прочетени само Докинс и Адамс :)