Медиите под контрол

(Забележителните постижения на пропагандата)

Лекция от Ноам Чомски по повод войната в Персийския залив


Мой познат продава устройства за четене на електронни книги и ме помоли да тествам няколко и да му дам мнение, което той да използва за нуждите на маркетинга си. Качих няколко текста в четеца, сред които беше и една кратка лекция на Ноам Чомски за това как американската пропаганда формира съгласие у населението спрямо политиката на държавата за войната в Персийския залив. Евреин – антиционист, Чомски е интересен интелектуалец. Професионален лингвист и политолог-любител, той изповядва малко наивната философия на американския либерализъм и то в неговата крайно лява редакция. В лекцията си „Медиите под контрол” той отделя само двайсетина процента конкретно за войната в Залива, а през останалото време разсъждава над принципите на медийната пропаганда. И разсъжденията му са много добри, когато констатира явленията. Много по-добри отколкото когато тръгва да ги коментира.

Саркастична е критиката му към убеждението, че дори и в демокрациите, а може би особено в тях, съществува една тясна прослойка, която е достатъчно интелигентна, достатъчно образована и достатъчно информирана, за да може да прецени кои са истинските интереси на обществото и кои са адекватните мерки за тяхното постигане. Според него съществува неголяма група крупни олигарси, които са „истинските собственици на обществото” и те отглеждат въпросната политическа класа, която да го управлява в защита на техните интереси. Истината е, че при целия сарказъм на Чомски, неоспорим факт е, че много често необходимите правилни решения в интерес на обществото не могат да се вземат от необразовани и неинформирани хора. Затова е вредно и да се предизвикват референдуми по експертни въпроси. Истина е също, че добрите решения са в интерес на цялото общество и че не е задължително действия, които са в интерес на „олигархията” да бъдат против интересите на работническата класа, например. Чомски обаче се опитва да внуши именно това. От тази хипотеза тръгва той, за да обясни съществуването и дейността на медийната пропаганда, която усилено работи, за да убеди мнозинството, че интересите на малцинството са и негови интереси. Тоест работи за „фабрикуване на съгласие”.

За да бъдат лесно контролирани, на работниците трябва да се пречи да се организират. Защото, като се организират, те, в разговорите си един с друг, успяват да проверят дали са прави в съмненията си относно медийната манипулация, на която са подложени. Затова се създават всякакви пречки пред профсъюзната дейност от рода на кръгли маси с работодателски организации, за да не могат работниците да създават жизнени сдружавания. Като не могат да се сдружават и да обменят съмненията си, работниците стоят всяка вечер пред телевизорите да гледат футбол и сериали и не се замислят за проблемите на вътрешната и външната политика на страната си. Очевидно тук Чомски пропуска няколко неща. Първо, както работниците от неговия пример не се запитват за истинските причини за външната политика на държавата си, така и Чомски не се запитва дали те наистина искат да се запитат, а не предпочитат да гледат футбол и сериали. Може би причината да не са аналитично и критично информирани не е в това, че някой им пречи, а в това, че самите те не желаят да бъдат такива. Второ, застъпва мнението, че при революциите малка група пресметливи и интелигентни тарикати, които все още не притежават властта, използват масите, за да я получат и на свой ред да започнат да ги експлоатират. Обаче не прави аналогия с работническото профсъюзно движение и теоретичната възможност и то да бъде оглавено от малка група пресметливи и интелигентни тарикати, които не само да преследват своите интереси, но да търсят общи интереси с онези, които официално обявяват за свои противници. При целия си впечатляващ интелект прави грешката да изхожда от себе си при преценката на другите. Тази грешка я прави абсолютно всеки. Честният мисли, че другите са честни и според тази преценка подхожда и определя отношението си към тях. Добрият мисли, че другите са добри, умният мисли, че са умни. Знаещият се държи така, сякаш всички останали знаят това, което знае той. Чомски си представя общество в което широки маси от интелигентни, морални, отговорни и добронамерени хора като него са държани в информационно затъмнение и интелектуално робство от престъпна клика богаташи с интереси, не само различни, но и антагонистични на техните. Това го възмущава и той почти открито намеква за революция, без да си дава сметка, че при една революция неговата глава ще хвръкне първа, защото никоя умна нова власт няма да остави разни свободни дисиденти и „лигави интелихенти” да й се пречкат.

Независимо от всичко обаче, в лекцията си Чомски описва много добре механизмите, чрез които медиите на властта формират общественото мнение в подкрепа на нейните решения. Чудесен е примерът с това как се формулират допитванията до обществото. Въпроси като „Подкрепяте ли нашите войски в Персийския залив?” според него са като въпросът „Подкрепяте ли хората от Айова?”, тоест не са никакви въпроси. Правилният въпрос би бил „Подкрепяте ли политиката на САЩ спрямо Ирак?”, но никой не го задава. Пренесено в българския обществен дебат, това би приличало на въпроса „Искате ли България да има ядрена енергетика?”, поставен вместо въпросите „Искате ли руска фирма да си построи АЕЦ в България?” и „Искате ли поколения наред да изплащате нещо, което няма пряко да промени живота ви по никакъв начин?”. Но въпросите към обществото се задават, за да може от техните „очевидни” отговори да се изфабрикуват лозунги, а според Чомски същината на добрата пропаганда е да измисли лозунг, срещу който никой не би възразил, защото никой не знае какво точно означава, тъй като той не означава нищо. На президентските избори в България през 2011 година лозунгът на партия ГЕРБ беше „Градим България!”. Какво означава това? Но от друга страна има ли някой, който да не е съгласен да се гради България?

Когато искаш да накараш обществото да одобри твоята политика, трябва с нещо да го изплашиш. Дори не просто да го изплашиш, а да го държиш в постоянен страх от едно или друго, пък било това ислямският фундаментализъм или птичият грип. Тогава хората не само ще приемат политическите ти решения за справяне с угрозата, но дори ще те молят за тях. Главното, за което Чомски трябва да бъде уважаван, е не мястото, което избира да заеме в една или друга политическа графика – в крайна сметка това е условно и се прави за удобство. Това, за което Чомски трябва да бъде уважаван, е искреното му желание да не се пречи на хората да знаят и да мислят. Вярно, знаенето и мисленето ражда опасна опозиция на всяка власт, защото няма съвършена система и няма система, която да не заслужава критика. Ако Чомски беше не американски, а съветски интелектуалец от епохите на Сталин, Хрушчов или Брежнев, то той би бил дисидент, съизмерим със Сахаров или Солженицин. Защото за такива интелектуалци е страшно, когато медиите предлагат готови формули и гледни точки, крият информация и наказват с мълчание неудобните позиции. Още по-страшно е, когато хората ги мързи да мислят за това поведение от страна на медиите и им е удобно някой друг да им сервира собствената им позиция наготово.

Що се отнася конкретно до войната в Залива, което е и формалната тема на лекцията, Чомски не е прав да твърди, че причина за войната няма. По-коректно е да каже, че пропагандната машина отказва да назове истинските причини, които са много и тръгват от конкретните търговски интереси на всякакви производители на боеприпаси и консумативи за армията и се стигне до глобалния сблъсък между западната и ислямската цивилизация.

В обобщение: ако не сте чели лекцията на Чомски „Медиите под контрол (Забележителните постижения на пропагандата)”, прочетете я – не е голяма и е написана интелигентно. С някои неща няма да се съгласите, други направо ще ви подразнят, но ще прочетете едно систематизирано наблюдение над процесите на овладяването на медиите от властта и използването им за прокарване на политики и решения под формата на привидна демокрация. Темите в лекцията са:

  • Ранната история на пропагандата
  • Демокрация на зрителите
  • Пъблик рилейшънз
  • Фабрикуване на мнение
  • Изображението като реалност
  • Дисидентската култура
  • Парад на враговете
  • Избирателна чувствителност
  • Войната в залива


Изтеглете текста оттук.

1 Коментар към “Медиите под контрол”

  1. Димитър каза:

    Напълно споделям мнението Ви за Чомски. Той е чудесен пример за това как един блестящ учен с мощен интелект може същевременно да бъде голям политически наивник :) На моменти така е пресолил манджата и картината, която описва, толкова прилича на литературна антиутопия, че човек се чуди дали пък Чомски не демагогства с цел и той да сплаши аудиторията си като медиите. И все пак манипулативните механизми, описани от него, са именно такива! Това е силната страна на книгата.

    Колкото до българския превод на заглавието, той не е съвсем точен. В оригинала стои Μedia Control, което, извадено от контекст, е поне двусмислено на английски и може да означава както „Контрол над медиите“, така и „Медиен контрол“ в смисъла на „контрол чрез медиите“. С оглед съдържанието на лекцията мисля, че става дума по-скоро за второто.

Отговор към Димитър

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 5 other followers: